Групата е сформирана в Anchorage, Аляска през 1994 година. Кръщават се 36 Crazyfists след като гледат филм на Jackie Chan. Когато първоначалният им басист умира в автомобилна катастрофа през 1996 година, групата се мести в Портланд, Орегон. Скоро се сприятеляват с траш бандата Skinlab, която дава демото им на A&R отдела на Roadrunner Records.През 2000г. подписват с тях и веднага започват работа по дебютния си албум- „Bitterness The Star., който излиза през 2002г.
“A Snow Capped Romance” е романс за хора, места и ситуации... романс за самия живот на вокала на групата Brock Lindow. „Предният албум (Bitterness The Star - 2002) беше с по-депресиращи мотиви и теми. Става на въпрос за припомняне на лошите връзки и взаимоотношения и за лошите неща в живота. Докато бяхме по турнета и непрекъснато свирехме тези парчета, осъзнахме, че имаме нужда да нашишем нещо по-позитивно. Винаги ще има неща, които да депресират хората,но “A Snow Capped Romance” е за преодоляването на неща, които са се случили в миналото, и за съсредоточаването върху хубавите неща от живота” , обяснява Lindow.
Родени и отраснали в Аляска, Lindow, Steve Holt (китари), Mick Whitney (бас) и Thomas Noonan (ударни),сега живеят в Портланд. След излизането на пазара на „Bitterness The Star” момчетата тръгват на турне из Щатите с различни по звучене групи като Candiria (които стават супер големи „36” фенове ), God Forbid, Chimaira, Diecast, Hotwire и стигат до European Road Rage с Killswitch Engage и Five Pointe O (които са към техния лейбъл). След тези главозамайващи турнета групата си взема почивка, за да поработи над материала за новия си албум. „Започнах да наслагвам идеите си”, казва китаристът Steve Holt. От музикална гледна точка всичко е по-фокусирано. Всички имахме представа, за това, което искахме да постигнем и за това как искахме да звучи музиката ни. Lindow обяснява, че му е било трудно да намери алтернативни начини да изрази себе си чрез текстовете.Този път се е опитал да избегне ругатните,защото не са му се стрували удачни.
Lindow обяснява по-зрелите си текстове с това, че не е искал да пише за нещата от предните албуми, защото самият му живот се е променил от времето, когато е писал “Bitterness The Star” .Епичната „Cure Eclipse” е една от първите песни, която групата записва от 'Snow Capped Romance”. „Тази песен определи атмосферата на целия албум”, казва Lindow, „Това ми помогна да преживея минали неща.На първо място сред приоритетите ми беше да напиша песните за албума.Има дори част от текст, която гласи: „Тази година ме излекува” и това е цялостната тематика”. Пламенната „At The End Of August„ става първата, която публиката чува, тъй като е включена към компилацията на Headbangers Ball на MTV2.”Това е една от любимите ми песни;пее се за приятелството.Доста е тежка,kазва Lindow,което я прави идеална за компилацията.”. „Installing The Catheter” е много вдъхновяваща.”Говоря сам на себе си, когато пиша- споделя той- Второто лице в песните ми всъщност съм аз.В общи линии казвам „Промени живота ми” вместо непрекъснато да говоря за нещо,което разваля настроението ми.” Докато лирическото съдържание може да изменя насоката си, характерния стил на пеене на Lindow ( който може да бъде поместен някъде между тези на Serj Tankian от System Of A Down и Geoff Rickly от Thursday) не се променя. Следователно „A Snow Capped Romance” е е по-зрял, фокусиран албум, който влияе със своята емоционално наситена агресия в стил „36”. Това второ усилие дава обещаващи надежди за бандата да се изяви като един от лидерите на "(scr)emo" / post-hardcore движението.
Правилният екип е трябвало да се събере, за да се получи толкова добър албум. „A Snow Capped Romancе” е продуциран от James Wisner (Dashboard Confessional, Further Seems Forever). 36 Crazy Fists избират точно него, за да постигнат „по-естествено звучене- той е добър в хармонизирането и наистина много добре се сработи с Brock”- разказва Holt. Тогава групата се обръща и към ветерана Andy Sneap, оспорвано сред най-добрите миксатори в heavy metal средите, който е работил с Earth Crisis, Killswitch Engage, Arch Enemy и много други. Комбинацията се оказва перфектна и се получава възможно най-доброто от този изключителен албум.
Brock, Steve, Mick и Thomas твърдят, че заглавието на албума е като „подарък” за техния роден щат,този, които повечето американци не го „чувстват толкова близо до сърцето си” заради географската му отдалеченост. „Целият албум е и за любовта, която изпитваме към Аляска” , признава Lindow.”Искаме винаги да си спомняме от къде сме. Хубаво е да си „влюбен” в средата, която те заобикаля.
Въпреки състоянието на днешния шумен и буен свят 36 Crazyfists са вдъхновени да гледат отвъд негативното и настойчиво наблягат на позитивното. Те са способни да се дистанцират от масата като никога не прибягват до стеретипния гняв на метъла, но запазват по-тежките „корени” в музиката си. Тя винаги е заредена с ентусиазъм и оптимизъм.
Третият албум на групата „Rest Inside The Flames” е точно за това.Той е пълен с енергични струпвания на модерни химнове, изградени върху трупащи се емоции, бушуващи ритми и вокали, които се балансират между язвителен гняв и мелодична тъга. Универсалното, съвременно звучене на бандата им печели множество фенове, особено в Европа, където са обградени от хиляди почитатели, канени на концерти и на някои от най-големите рок фестивали на континента.
И това е разбираемо.” Rest Inside The Flames ” предлага на феновете агресивна музика,която се радва на сила и уязвимост докато изгражда пътя на упованието на самия себе си и на личното изразяване.
"I'll Go Until My Heart Stops" започва със стих, който е „изреван”, и чието продължение е кулминационния рев преди снишаването към заразителния припев. "Elysium" е колосално парче на брутални вокали, примесени с повдигащи духа мелодични заряди. "The Great Descent" започва с плачевното китарно арпеджо и поразително тъжни вокали преди да премине към буря от остри китарни и ударни рифове.В добавка към това,че албума е насочен повече към текстовете, той е и много по-добре изпипан от музикална гледна точка и по-тежък от предишните им творения.”Има много повече double-bass и mosh части от преди”,казва Lindow.”С този албум се постарахме песните да звучат толкова тежки на диска, колкото и на концерт”.
Идеален пример за тематичната тежест на някои от парчетата е "Aurora"- песен за величието на Северните Сияния и за това как те отразяват магията на любовта и живота"On Any Given Night" се отнася за стремежа да осътанеш весел, когато си на хиляди мили от приятелите и семейството си, а "Midnight Swim" е за това да имаш силата да извличаш полза от втория шанс. „Живеем в страна, кидето можеш да преследваш мечтите си и имаш повече от една възможност да ги изпълниш”,казва Lindow. "Песента е за хората, които преследват мечтите си”.
36 Crazyfists започват да работят по „Rest Inside The Flames” през февруари 2005,по-малко от 2 месеца след турнето им,посветено на „A Snow Capped Romance”.До септември повечето от песните вече са написани и през октомври групата влиза в студио с продуцента Sal Villaneuva, който е работил с групи като Thursday и Taking Back Sunday. Lindow казва: "Той наистина разбира от мелодичните части, но и много добре знае как да постигне убийствен тежък саунд.Беше страхотно да работим с него."
Макар периода, посветен на албума, да е дълъг и понякога изтощителен, групата предимно се забавлява-особено когато приятели им идват на гости да помогнат. Howard Jones от Killswitch Engage изпълнил старо обещание да им съдейства, приесъединявайки като гост-вокал за песента "Elysium";а Jonah Jenkins от Only Living Witness застава до Lindow в "We Cannot Deny"."Only Living Witness беше една от любимите ни групи, докато растяхме и наистина много искахме той да участва в албума”казва Lindow. "През годините се сприятелих с него чрез Интернет, което е малко странно.Но той живее в Бостън и дойде до Ню Джърси, докато записвахме, което беше страхотно!”
PLEYMO
Групата е създадена през 1997г. от Марк (вокали),Матиас (китара),Беноа (бас) и Фред(барабани).
Още от създаването си и издаването на първия си албум (1999) Pleymo не престават да изненадват фенове и критици, смесвайки без проблем всякакви стилове в музиката си.
Произход на името
Идеята за името на групата се ражда от една шега между членовете на групата.
Когато е бил дете Марк е бил с прическа странно приличаща на тези на играчките Playmobil (малки пластмасови човечета,които са били много популярни във Франция). За негово нещастие няколко години по-късно приятелите му намират снимки от детството му и започват приятелски да му се подиграват. Така решават,че нещо,подобно на Pleymobil ще звучи яко за името на групата им. Единодушно „а”-то става на „е” и вече не са „безименни”. Фенове на групи като Rage Against The Machine, Korn и Primus,четиримата решават да правят стил музика,който тогава е бил много популярен в САЩ- нео метъл.Година по-късно групата скъсява името си на Pleymo,записва два демо албума,китаристът Матиас е заменен от Ерик, и към състава на групата се присъединява Франк ( DJ ).
Keçkispasse?
През 1998 г. записват няколко демота с помощта на Бернар Натие и биват забелязани от френския продуцент Стефан Краемер.През 1999 г. изкарват първия си албум ”Keçkispasse?” ,записан в Белгия.
Книжката към албума е дело на Марк и представлява една сцена на ненаситна оргия, на преден план изпъкват същества с огромни глави, които не искат да изпуснат дори секунда от концерта.
Team Nowhere
След това Pleymo тръгват на много силно турне с около стотина дати за концерти.Това е времето на подем и развитие на нео метъла.Групата се възползва от това,за да създаде един неофициален колектив като по този начин спомагат за развитието на френския нео метъл.Това е Team Nowhere.В него взимат участие групи като Enhancer, Aqme и Wünjo.Възможността да лудуват приятелски е паралелна с еднаквата им музикална страст. Освен това,обединявайки се си осигуряват по-голяма реклама и повече общи концертни изпълнения. През 2004 г. Aqme напускат Team Nowhere;появяват се слухове,че Pleymo и Enhancer смятат да направят същото.
Episode 2 : Medicine Cake
Pleymo се завръщат през 2002 с нов проект - Episode 2 : Medicine Cake.Музикалното разнообразие отново е на ниво:от рап до техно елементи,придружени от тежко китарно звучене.Това е един по-мелодичен албум,върху който са работили по-дълго време. Албум,предназначен да кара публиката да разтърсва залите по време на live изпълнения. Албум,отворен за останалите от Team Nowhere (Bob от Watcha и Flav' от Wünjo се включват в песента Compact). Може да се чуе и Martin от StereoTypical Working Class.
След два диска и многобройни концерти името на Pleymo се прочува далеч отвъд границите на Франция.След като подписват с Epic Records, която е дъщерна на Sony, издават албумите им в Белгия, Люксембург, Швейцария, дори в Япония. Великобритания също се поддава на чара на французите (на това дължим и английските версии на албумите).
Завръщането с “Rock”
През ноември 2002 г. групата издава "(Ep)Live", шест заглавия, записани по време на концертни изпълнения. През 2003 г. Pleymo пускат на пазара и новия си албум– “Rock” който представлява голям музикален обрат в стила им. Както много групи,правещи по-тежка музика, Pleymo решават да обърнат повече внимание на мелодичността и пеенето (тук групата смесва влиянията си от Pink Floyd и Smashing Pumpkins с музиката, която прави). Отново Марк се заема да измисли и реализира книжката и обложката към албума. Този път ни представя четиригодишно сляпо момченце, което живее благодарение на Injall, негов въображаем двойник. Enhancer отново се включват в изпълнението на албума, този път в песента “Kongen”- песен, която е с много по-тежко звучене от останалите в “Rock”. “Divine Excuse” им осигурява голяма популярност в радио ефира. Продадени са 50 000 екземпляра във Франция и 18 000 в Япония. В следствие на това Pleymo получават номинация във Victoires de la musique в категорията за най-добър поп- рок албум на годината. Тази класификация първоначално ядосва феновете, но това е новото музикално течение, което вълнува музикантите. През септември 2004 г. правят песен заедно с друга френска рок група- Kyo, "On ne changera rien", песен, която завладява радиата.
Сегашният състав на Pleymo е :
• Fred Ceraudo (Барабани)
• Frank Bailleul (DJ)
• Benoit Julliard (Бас китара), webmaster
• Marc Maggiori (Вокали),илюстратор и режисьор на клиповете, заинтригуван от 2D анимацията
• Davy Portella (Китари)
• Eric de Villoutreys (Китари)
Още от създаването си и издаването на първия си албум (1999) Pleymo не престават да изненадват фенове и критици, смесвайки без проблем всякакви стилове в музиката си.
Произход на името
Идеята за името на групата се ражда от една шега между членовете на групата.
Когато е бил дете Марк е бил с прическа странно приличаща на тези на играчките Playmobil (малки пластмасови човечета,които са били много популярни във Франция). За негово нещастие няколко години по-късно приятелите му намират снимки от детството му и започват приятелски да му се подиграват. Така решават,че нещо,подобно на Pleymobil ще звучи яко за името на групата им. Единодушно „а”-то става на „е” и вече не са „безименни”. Фенове на групи като Rage Against The Machine, Korn и Primus,четиримата решават да правят стил музика,който тогава е бил много популярен в САЩ- нео метъл.Година по-късно групата скъсява името си на Pleymo,записва два демо албума,китаристът Матиас е заменен от Ерик, и към състава на групата се присъединява Франк ( DJ ).
Keçkispasse?
През 1998 г. записват няколко демота с помощта на Бернар Натие и биват забелязани от френския продуцент Стефан Краемер.През 1999 г. изкарват първия си албум ”Keçkispasse?” ,записан в Белгия.
Книжката към албума е дело на Марк и представлява една сцена на ненаситна оргия, на преден план изпъкват същества с огромни глави, които не искат да изпуснат дори секунда от концерта.
Team Nowhere
След това Pleymo тръгват на много силно турне с около стотина дати за концерти.Това е времето на подем и развитие на нео метъла.Групата се възползва от това,за да създаде един неофициален колектив като по този начин спомагат за развитието на френския нео метъл.Това е Team Nowhere.В него взимат участие групи като Enhancer, Aqme и Wünjo.Възможността да лудуват приятелски е паралелна с еднаквата им музикална страст. Освен това,обединявайки се си осигуряват по-голяма реклама и повече общи концертни изпълнения. През 2004 г. Aqme напускат Team Nowhere;появяват се слухове,че Pleymo и Enhancer смятат да направят същото.
Episode 2 : Medicine Cake
Pleymo се завръщат през 2002 с нов проект - Episode 2 : Medicine Cake.Музикалното разнообразие отново е на ниво:от рап до техно елементи,придружени от тежко китарно звучене.Това е един по-мелодичен албум,върху който са работили по-дълго време. Албум,предназначен да кара публиката да разтърсва залите по време на live изпълнения. Албум,отворен за останалите от Team Nowhere (Bob от Watcha и Flav' от Wünjo се включват в песента Compact). Може да се чуе и Martin от StereoTypical Working Class.
След два диска и многобройни концерти името на Pleymo се прочува далеч отвъд границите на Франция.След като подписват с Epic Records, която е дъщерна на Sony, издават албумите им в Белгия, Люксембург, Швейцария, дори в Япония. Великобритания също се поддава на чара на французите (на това дължим и английските версии на албумите).
Завръщането с “Rock”
През ноември 2002 г. групата издава "(Ep)Live", шест заглавия, записани по време на концертни изпълнения. През 2003 г. Pleymo пускат на пазара и новия си албум– “Rock” който представлява голям музикален обрат в стила им. Както много групи,правещи по-тежка музика, Pleymo решават да обърнат повече внимание на мелодичността и пеенето (тук групата смесва влиянията си от Pink Floyd и Smashing Pumpkins с музиката, която прави). Отново Марк се заема да измисли и реализира книжката и обложката към албума. Този път ни представя четиригодишно сляпо момченце, което живее благодарение на Injall, негов въображаем двойник. Enhancer отново се включват в изпълнението на албума, този път в песента “Kongen”- песен, която е с много по-тежко звучене от останалите в “Rock”. “Divine Excuse” им осигурява голяма популярност в радио ефира. Продадени са 50 000 екземпляра във Франция и 18 000 в Япония. В следствие на това Pleymo получават номинация във Victoires de la musique в категорията за най-добър поп- рок албум на годината. Тази класификация първоначално ядосва феновете, но това е новото музикално течение, което вълнува музикантите. През септември 2004 г. правят песен заедно с друга френска рок група- Kyo, "On ne changera rien", песен, която завладява радиата.
Сегашният състав на Pleymo е :
• Fred Ceraudo (Барабани)
• Frank Bailleul (DJ)
• Benoit Julliard (Бас китара), webmaster
• Marc Maggiori (Вокали),илюстратор и режисьор на клиповете, заинтригуван от 2D анимацията
• Davy Portella (Китари)
• Eric de Villoutreys (Китари)
LACUNA COIL
Lacuna Coil са италианска готик метъл група.
Събират се през 1994г. в Милано с името Sleep Of Right. Скоро решават,че Ethereal ще им подхожда повече, но тъй като то е вече заето през 1997г. се спират на Lacuna Coil. Тогава подписват със Century Media и в края на годината излиза и първото им едноименно EP, където готик звученето е примесено с тежка и призрачна атмосфера. Песни като No Need To Explain, изсвирена с тежки китарни изпълнения, бързи клавишни и тъжни нотки в гласа на вокалистката;The Secret, изградена на противопоставянто между женски и мъжки вокали; Falling, лека песен за смъртта, са най-ярките примери за бъдещия саунд на групата. По това време групата е в състав :
Кристина Шкабиа (женски вокали), Андреа Ферро (мъжки вокали) и Марко Коти Джелати (бас/ клавишни).През 1998г. групата тръгва на турне, подкрепяна от лейбъла Moonspell .На концертите им аконпанират Кристиано Мильоре (китари) и Кристиано Моццати (барабани).
Следва второ европейско турне и групата записва дебютният си албум – In A Reverie.Към състава им се присъединява втори китарист- Марко Биацци.
С този диск групата е представена на света. Албумът е по-зрял, хармонията между мъжки и женски глас е перфектна . Представена е нова версията на песента Falling под името Falling Again. Lacuna Coil стават все по-известни и концертните им зали са все по- обширни, за да поберат многото им фенове. Благодарение на страхотните си концертни изпълнения по европейските фестивали, са поканени да участват в Gods of Metal 1999 в Асаго (Милано). Групата промотира албума си с европейско турне с групата Skyclad.
През 2000г. излиза второто EP на групата-"Halflife". То съдържа и песен на италиански - "Senzafine".Следващият албум на групата е издаден през 2001г. е се казва "Unleashed Memories".Дискът представлява новия път, по който Lacuna Coil са решили да поемат. Te изоставят най-характерните за готика тоналности и разкриват пред феновете си повече мелодичност и се оставят на влияния от типичната италианска музика.
2002г. е „златна” за Lacuna Coil. Тогава излиза албумът „Comalies” ,смятан за най-добрия на групата. Тавата е много добре изпипана,както относто аранжимента и текстовете,така и в съчетанието от хард рок, бързи ритми и симфонични мелодии. Година след издаването на албума излиза и пилотният сингъл към него - Heaven's a Lie, който е въртян по радиата и телевизията и привлича вниманието на медийте към групата. Втората песен от албума- Swamped, също става много популярна и е включена към видео-играта "Vampire: The Masquerade – Bloodlines”. Заснети са клипове и към двете песни и са излъчвани по MTV's Headbanger's Ball, което прави Lacuna Coil още по-популярни сред широката публика. С този албум групата се утвърждава като лидер на готик сцената. Репутацията им вече се е разпростряла повече в чужбина,отколкото в родната им Италия. Доказателство за това e влизането на “Comalies”, за пръв път в историята на групата, на 178 място в престижната класация „Топ 200” на американското списание Billboard, което показва,че албумът е най-търсен в щатските музикални магазини.
До 2004 г. албумът става най-добре продаваният албум в историята на Century Media. Групата се появява и на Ozzfest като междувременно е и хедлайнер на няколко турнета из Америка и Европа.
Опитвайки се да се възползват по възможно най-добрия начин от нарастващата си популярност, Lacuna Coil отлагат излизането на така очаквания Karmacode за началото на 2006г.Според уеб-адреса на групата по този начин е било възможно да се поработи повече бърху него, освен това много други метъл албуми са били планирани да излязат през лятото на 2005г.
На Европейското си турне от 2005г. Lacuna Coil изпълняват две нови песни ( с работни заглавия "A2" and "Antonio") на няколко концерта. "Antonio" е преименувана на "Our Truth", а „А2” – на "Fragile".
На 23 декември 2005 г. бандата обявява, че цялата работа по новия албум е завършена и „Karmacode” е готов. Скоро след това е обявено,че е в музикалните магазини в САЩ на 04 април 2006. Една от песните- "Our Truth" ,е първият сингъл (и клип) от албума и е включена в саундтрака на филма Underworld: Evolution.
Албумът е доказателство за сигурното им вече утвърждаване на световната музикална сцена. Още седмица след излизането си попада на 28 място в „Топ 200” на Billboard и на първо място в "Top Indipendent Albums".
След излизането на “Karmacode”, Lacuna Coil тръгват на турне с Rob Zombie в Северна Америка. Бандата отново е поканена да участва в Ozzfest, този път на една от главните сцени. През 2006г. участват и в Download Festival ( тридневен фестивал в Donington Park, Англия.Хедлайнери са Metallica, Tool и Guns N' Roses).
Събират се през 1994г. в Милано с името Sleep Of Right. Скоро решават,че Ethereal ще им подхожда повече, но тъй като то е вече заето през 1997г. се спират на Lacuna Coil. Тогава подписват със Century Media и в края на годината излиза и първото им едноименно EP, където готик звученето е примесено с тежка и призрачна атмосфера. Песни като No Need To Explain, изсвирена с тежки китарни изпълнения, бързи клавишни и тъжни нотки в гласа на вокалистката;The Secret, изградена на противопоставянто между женски и мъжки вокали; Falling, лека песен за смъртта, са най-ярките примери за бъдещия саунд на групата. По това време групата е в състав :
Кристина Шкабиа (женски вокали), Андреа Ферро (мъжки вокали) и Марко Коти Джелати (бас/ клавишни).През 1998г. групата тръгва на турне, подкрепяна от лейбъла Moonspell .На концертите им аконпанират Кристиано Мильоре (китари) и Кристиано Моццати (барабани).
Следва второ европейско турне и групата записва дебютният си албум – In A Reverie.Към състава им се присъединява втори китарист- Марко Биацци.
С този диск групата е представена на света. Албумът е по-зрял, хармонията между мъжки и женски глас е перфектна . Представена е нова версията на песента Falling под името Falling Again. Lacuna Coil стават все по-известни и концертните им зали са все по- обширни, за да поберат многото им фенове. Благодарение на страхотните си концертни изпълнения по европейските фестивали, са поканени да участват в Gods of Metal 1999 в Асаго (Милано). Групата промотира албума си с европейско турне с групата Skyclad.
През 2000г. излиза второто EP на групата-"Halflife". То съдържа и песен на италиански - "Senzafine".Следващият албум на групата е издаден през 2001г. е се казва "Unleashed Memories".Дискът представлява новия път, по който Lacuna Coil са решили да поемат. Te изоставят най-характерните за готика тоналности и разкриват пред феновете си повече мелодичност и се оставят на влияния от типичната италианска музика.
2002г. е „златна” за Lacuna Coil. Тогава излиза албумът „Comalies” ,смятан за най-добрия на групата. Тавата е много добре изпипана,както относто аранжимента и текстовете,така и в съчетанието от хард рок, бързи ритми и симфонични мелодии. Година след издаването на албума излиза и пилотният сингъл към него - Heaven's a Lie, който е въртян по радиата и телевизията и привлича вниманието на медийте към групата. Втората песен от албума- Swamped, също става много популярна и е включена към видео-играта "Vampire: The Masquerade – Bloodlines”. Заснети са клипове и към двете песни и са излъчвани по MTV's Headbanger's Ball, което прави Lacuna Coil още по-популярни сред широката публика. С този албум групата се утвърждава като лидер на готик сцената. Репутацията им вече се е разпростряла повече в чужбина,отколкото в родната им Италия. Доказателство за това e влизането на “Comalies”, за пръв път в историята на групата, на 178 място в престижната класация „Топ 200” на американското списание Billboard, което показва,че албумът е най-търсен в щатските музикални магазини.
До 2004 г. албумът става най-добре продаваният албум в историята на Century Media. Групата се появява и на Ozzfest като междувременно е и хедлайнер на няколко турнета из Америка и Европа.
Опитвайки се да се възползват по възможно най-добрия начин от нарастващата си популярност, Lacuna Coil отлагат излизането на така очаквания Karmacode за началото на 2006г.Според уеб-адреса на групата по този начин е било възможно да се поработи повече бърху него, освен това много други метъл албуми са били планирани да излязат през лятото на 2005г.
На Европейското си турне от 2005г. Lacuna Coil изпълняват две нови песни ( с работни заглавия "A2" and "Antonio") на няколко концерта. "Antonio" е преименувана на "Our Truth", а „А2” – на "Fragile".
На 23 декември 2005 г. бандата обявява, че цялата работа по новия албум е завършена и „Karmacode” е готов. Скоро след това е обявено,че е в музикалните магазини в САЩ на 04 април 2006. Една от песните- "Our Truth" ,е първият сингъл (и клип) от албума и е включена в саундтрака на филма Underworld: Evolution.
Албумът е доказателство за сигурното им вече утвърждаване на световната музикална сцена. Още седмица след излизането си попада на 28 място в „Топ 200” на Billboard и на първо място в "Top Indipendent Albums".
След излизането на “Karmacode”, Lacuna Coil тръгват на турне с Rob Zombie в Северна Америка. Бандата отново е поканена да участва в Ozzfest, този път на една от главните сцени. През 2006г. участват и в Download Festival ( тридневен фестивал в Donington Park, Англия.Хедлайнери са Metallica, Tool и Guns N' Roses).
STATIC - X
Групата е формирана през 1994 от Wayne Static(роден в Шелби, Мичиган) и Ken Jay(роден в Илиноис). Ken отначало свири в най-различни метъл банди и работи в музикален магазин, a Wayne в готик метъл групата Deep Blue Dream. Двамата се срещат в Чикаго и Ken решава да се присъедини към бандата. Но след време им става ясно че имат нужда от промяна и решават да създадат своя собствена. След търсене на членове в Чикаго, Static и Jay решават да oпитат в Лос Анджелис, където разлепят обяви. Скоро след пристигането им, Kiochi Fukuda, родом от Осака, вижда една такава листовка. “Той дойде в стаята за репетиции и държеше една обява, която беше откъснал от стената. След това ни каза уверено – “Аз съм вашия китарист.” – разказва Wayne. След време срещат и Tony Campos, който допълва оригиналния състав на групата. Campos е единствения калифорниец сред тях и преди е свирел в малки дет метъл банди. “Той един вид просто дойде и никога не си тръгна” – казва Ken. “С него беше много забавно, докато сме на път”. След като вече са се оформили, Static-X сами изнасят безброй концерти около Южна Калифорния, понякога с безизвестни хеви метъл групи. Създават си добра репутация и обширен фен клуб,който включва дори лекари. “Веднъж претърпях катастрофа и линейката ме караше към спешното отделение.” – разказва Wayne. “Всичко ме болеше, от главата ми течеше кръв, а докторът ме попита с какво се занимавам, за да ме запази жив. Казах му че съм в група, наречена Static-X. Той каза, че ни е голям фен, в нашия фен клуб е и идва на концертите ни! Е, сега вече идва безплатно…”
Постижението на Static-X е удивително: те правят музика, повлияна както от техното и пълните с ярост китарни рифове, така и от мрачните обертони, взаимствани от ъндърграунд готик-индъстриъл метъла. Съчетават тези стилове в нещо уникално, създавайки саунд, който бандата определя като “ритмичен транскор”. Методът им проработва и групата подписва с Warner Bros Records през февруари 1998. Три месеца записват в студио в Лос Анджелис, “където от 1971 никой изпълнител не е правил нещо завършено или смислено” – заявява Tony Campos. Завършен за по-малко от четири седмици, с Ulrich Wild (Deftones, Pantera) като продуцент, дебютният платинен албум на групата- „Wisconsin Death Trip”, пуснат на пазара на 23 март 1999, отразява перфектния звук и непреодолимата агресия на бандата, когато пее на живо. “Винаги е било много важно за нас да можем да пресъздадем песните, които правим в студиото, и пред публика” - обяснява Wayne. “Няма нищо по-лошо от това да отидеш да видиш банда, която не може да те накара да почувстваш, че концерта е един вид продължение на записаната музика” – добавя Ken. “Нашите концерти са луди и запомнящи се преживявания, които определено влияят на мнението на публиката”. Вдъхновението за „Wisconsin Death Trip” идва от близо едновековна история. “Заглавието идва от книга, която намерих в един антикварен магазин преди петнайсет години” – обяснява Wayne Static. “Беше колекция от много стари фотографии и детайли от живота в едно малко градче в Wisconsin. Имаше снимка на едно мъртво малко дете в ковчег, доклад от някаква болница за умствено изостанали, където се описваше всяко заболяване, детайли от убийства… Всичко беше много призрачно. Направи ми голямо впечатление.” Мрачните снимки от книгата в „Wisconsin Death Trip” са заменени с дванайсет запомнящи се песни. Мелодични, тъмни и дълбоки, текстовете на Wayne са изпълнени с черен хумор и въображение, като са повече импресионистични, отколкото прозаични. Изградени на емоционална основа, те са вдъхновени от истински истории, макар и да са изключително абстрактни. Отбягвайки стереотипа за сюжетна линия, към който се придържат много хеви метъл групи, в албума няма песни за наркотици или за Сатаната. И макар и да има песни за любовта, те определено не са апел към спокойно обожание. В албума се открояват “Push It”, “I’m With Stupid(He’s a Loser)”, “Bleed For Days” и “Fix” . Турнетата с банди като Slayer, Fear Factory и System Of A Down, както и наградите на групата, нарастват все повече и повече. “Ние вярваме, че старомодните турнета, продаването на записи по магазините, срещите с феновете и всичко останало ще ни помогне по-дълго да се задържим на сцената” – обяснява Ken. “Никога не сме искали да бъдем банда, която печели милиони долари, но изчезва след една година. Ние просто сме обикновени, нормални хора, които свирят музиката, която обичат. Не съм преживявал някакви грандиозни удивителни случки как John Bonhan ми подава палките си или нещо такова. Ние сме просто четирима души, пристрастени към музиката на Kiss, които са решили да направят нещо заедно, да свирят музика и да се забавляват, докато го правят. Мисля, че за това сме успели да се докоснем до толкова много хора”. Турнето на Static-X по случай представянето на албума включва две концертни изпълнения на прочутия Ozzfest. През следващата година се издава малко известното EP- „The Death Trip Continues” и сингъла “Otsegolation” към плейстейшън играта „Omega Boost”.
Преди последвалия златен албум „Machine”, пуснат на 22 май 2001, китаристът Kiochi Fukuda напуска бандата, за да прекара време със семейството си, и за да осъществи други музикални проекти. Tripp Rex Eisen, основателят на Dope, заема мястото му. По-късно Wayne коментира: “Много е странно, защото Kiochi дойде точно преди да подпишем с Warner Bros Records, помогна много за албума, свири на концерти с нас, а накрая напусна. Чудех се дали изобщо някога наистина е бил част от групата”. Последвалите турнета на Static-X са грандиозни: те обикалят цяла Америка заедно с големи имена от Reinventing The Steel през Pantera и Slayer, до Family Values и Linkin Park, Staind и Stone Temple Pilots, както и Black Sabbath, Godsmack, P.O.D. и Queens Of The Stone Age. След турнето Wayne Static заявява: “Еволюцията може да бъде и страшно нещо.”
Static-X бързо записват и третия си албум „Shadow Zone”, изпълнен с непоклатими убеждения, който звучи с унищожаващата сила на чудовищна бяс. Този път Eisen се представя както като музикант, така и като автор на текстовете на песните. Въпреки това, преди началото на записите, Ken Jay напуска групата поради “политически различия”. Josh Freese от A Perfect Circle се включва като барабанист за албума, а Nick Oshiro, някогашен член на Seether, по-късно заема за постоянно мястото на Jay. “Всички сме доволни от Nick.” – казва Static. “Сигурни сме, че той е точно на мястото си. Много обичаме да ходим на турнета, защото с него всички се чувстваме добре...Даже много добре. Старите песни си звучат по същия начин, дори по-хубаво. Винаги ще има някой, който да каже “Липсва ми Ken, липсва ми Kiochi”, но знаете ли какво? Животът продължава и аз чувствам, че нашите концерти още са едни от най-яките и другите не могат да го отрекат. Зад кулисите ние всички се разбираме, като едно семейство сме и всеки от нас е наистина добър музикант – обичаме това, което правим. Ние никога не сме се престрували, не сме се старали да бъдем нещо определено, просто излизаме на сцената, пилим и ритаме всички по задниците. Мисля че ще продължим да се развиваме, докато запазим нещата, които ни правят такива, каквито сме. Затова направихме „Shadow Zone”. Това е следващата крачка на нашата еволюция. Албумът излиза на пазара на 7 октомври 2003. За него групата казва, че е бил най-голямото им усилие до сега. Песните са много по-добре звучащи, макар и обърнати срещу човечеството. “Определено не мога да сравня албума с каквото и да е, което сме правили преди, защото беше съвсем различно преживяване” – коментира Wayne Static. “Написахме текстовете с Tripp и това беше първия път, когато някога съм имал помощник. Беше много интересно, защото той написа някои от песните, а аз трябваше да реша как да изпея вокалите. Опитвам се да гледам на музиката като на предизвикателство и мога да кажа, че този албум звучи много по-завършено”. Всъщност Eisen за пръв път е в студио със Static-X, но Wayne е отговорен за дълбочината на „Shadow Zone”. “Забавното е, че песните в албума, които звучат по-традиционно за Static-X, са тези, които написа Tripp. Искам да кажа, че когато постоянно се насилваш да правиш това, което другите очакват от теб, става един вид скучно. Но феновете реагираха много добре на албума, а и беше адски весело”. Резултатът е тава с раздиращи се вокали и колоритни инструментали. Във водещия сингъл “The Only” гласът на Static е по-свеж и по-чист, заблелязва се рев в индъстриъл стил и крясъци, понякога заместени от мелодични звуци, което прави музиката още по-удивителна - от звучна и бистра до болезнено откровена и зловеща. Много често куплетите започват със “So,”, където болката и страха заемат централно място в едни от-най-зловещите песни на групата. Това разнообразие и сила правят „Shadow Zone” така запомнящ се. “В предишните ми групи правих всичко - от акустични песни до спийд или дет метъл. Мисля, че албума е сбор от всички жанрове, в които съм свирел” – казва фронтменът. “Преди се стараехме да бъдем малко по-различни, опитвахме се да правим всичко възможно, за да бъдем по-особени. Тогава прекарвах повечето си време в прикриване на текстовете, като се стараех да не звучат прекалено лично. Сега това наистина вече не ме интересува. Сега Static-X е това, което сме ние всъщност, и аз просто искам да пиша хубави песни и да видя, че можем да изпълним това, което искаме.” Но Static не е единственият човек със съвест – политическите разбирания на Eisen кънтят в иначе веселата “Dead World”. “Аз съм писал някои от стиховете в песента,” казва китаристът и добавя, че понякога му се иска да вижда отвъд мъртвия свят. Текстовете, които написах са философски. Описват как правителството унищожава света и културата ни. Живвем в мъртъв свят и ще става все по-лошо, докато не се научим как да го спрем”. “Отначало да пиша с Tripp беше малко странно,” признава Static. “Но след време намерихме синхрон един с друг и разбрахме как да общуваме”.“Всички заедно работехме върху песните. В албума има тринайсет песни и всяка от тях има своя собствена история и начин, по който е написана. Има няколко песни, в които аз написах музиката, а Wayne написа текста, някои бяха творчество на цялата банда и даже имаше една, която беше записана от много години, а ние просто я преработихме. Написахме няколко песни заедно, импровизирайки, като първия сингъл “The Only” – това беше първата песен, която написахме като истинска група.” На 20 юли 2004 се издава „Beneath…Between…Beyond…” - колекция от неиздавани ексклузивни ремикси и ранни демо записи, включващ и саундтраковете на бандата. През Октомври 2004 Static-X започват записи за следващия си албум. По-късно същата година Wayne е гост вокал в песента „Use Less” на Skinny Puppy.
„Start A War” излиза на 14 юни 2005. За него Wayne споделя,че идеята му е била да съберат стария състав.Замислил се какво са харесали хората в „Wisconsin Death Trip”.” Опитах се да се сетя какво съм мислел, когато писах песните и правех записите и всъщност установих, че тогава въобще не ни е пукало за никого.” През февруари 2005 Tripp Eisen е арестуван заради отвличане, изнасилване и ограбване на дете, а скоро е и изгонен от Static-X. В началото на март 2005 Kiochi Fukuda се връща в групата.
Постижението на Static-X е удивително: те правят музика, повлияна както от техното и пълните с ярост китарни рифове, така и от мрачните обертони, взаимствани от ъндърграунд готик-индъстриъл метъла. Съчетават тези стилове в нещо уникално, създавайки саунд, който бандата определя като “ритмичен транскор”. Методът им проработва и групата подписва с Warner Bros Records през февруари 1998. Три месеца записват в студио в Лос Анджелис, “където от 1971 никой изпълнител не е правил нещо завършено или смислено” – заявява Tony Campos. Завършен за по-малко от четири седмици, с Ulrich Wild (Deftones, Pantera) като продуцент, дебютният платинен албум на групата- „Wisconsin Death Trip”, пуснат на пазара на 23 март 1999, отразява перфектния звук и непреодолимата агресия на бандата, когато пее на живо. “Винаги е било много важно за нас да можем да пресъздадем песните, които правим в студиото, и пред публика” - обяснява Wayne. “Няма нищо по-лошо от това да отидеш да видиш банда, която не може да те накара да почувстваш, че концерта е един вид продължение на записаната музика” – добавя Ken. “Нашите концерти са луди и запомнящи се преживявания, които определено влияят на мнението на публиката”. Вдъхновението за „Wisconsin Death Trip” идва от близо едновековна история. “Заглавието идва от книга, която намерих в един антикварен магазин преди петнайсет години” – обяснява Wayne Static. “Беше колекция от много стари фотографии и детайли от живота в едно малко градче в Wisconsin. Имаше снимка на едно мъртво малко дете в ковчег, доклад от някаква болница за умствено изостанали, където се описваше всяко заболяване, детайли от убийства… Всичко беше много призрачно. Направи ми голямо впечатление.” Мрачните снимки от книгата в „Wisconsin Death Trip” са заменени с дванайсет запомнящи се песни. Мелодични, тъмни и дълбоки, текстовете на Wayne са изпълнени с черен хумор и въображение, като са повече импресионистични, отколкото прозаични. Изградени на емоционална основа, те са вдъхновени от истински истории, макар и да са изключително абстрактни. Отбягвайки стереотипа за сюжетна линия, към който се придържат много хеви метъл групи, в албума няма песни за наркотици или за Сатаната. И макар и да има песни за любовта, те определено не са апел към спокойно обожание. В албума се открояват “Push It”, “I’m With Stupid(He’s a Loser)”, “Bleed For Days” и “Fix” . Турнетата с банди като Slayer, Fear Factory и System Of A Down, както и наградите на групата, нарастват все повече и повече. “Ние вярваме, че старомодните турнета, продаването на записи по магазините, срещите с феновете и всичко останало ще ни помогне по-дълго да се задържим на сцената” – обяснява Ken. “Никога не сме искали да бъдем банда, която печели милиони долари, но изчезва след една година. Ние просто сме обикновени, нормални хора, които свирят музиката, която обичат. Не съм преживявал някакви грандиозни удивителни случки как John Bonhan ми подава палките си или нещо такова. Ние сме просто четирима души, пристрастени към музиката на Kiss, които са решили да направят нещо заедно, да свирят музика и да се забавляват, докато го правят. Мисля, че за това сме успели да се докоснем до толкова много хора”. Турнето на Static-X по случай представянето на албума включва две концертни изпълнения на прочутия Ozzfest. През следващата година се издава малко известното EP- „The Death Trip Continues” и сингъла “Otsegolation” към плейстейшън играта „Omega Boost”.
Преди последвалия златен албум „Machine”, пуснат на 22 май 2001, китаристът Kiochi Fukuda напуска бандата, за да прекара време със семейството си, и за да осъществи други музикални проекти. Tripp Rex Eisen, основателят на Dope, заема мястото му. По-късно Wayne коментира: “Много е странно, защото Kiochi дойде точно преди да подпишем с Warner Bros Records, помогна много за албума, свири на концерти с нас, а накрая напусна. Чудех се дали изобщо някога наистина е бил част от групата”. Последвалите турнета на Static-X са грандиозни: те обикалят цяла Америка заедно с големи имена от Reinventing The Steel през Pantera и Slayer, до Family Values и Linkin Park, Staind и Stone Temple Pilots, както и Black Sabbath, Godsmack, P.O.D. и Queens Of The Stone Age. След турнето Wayne Static заявява: “Еволюцията може да бъде и страшно нещо.”
Static-X бързо записват и третия си албум „Shadow Zone”, изпълнен с непоклатими убеждения, който звучи с унищожаващата сила на чудовищна бяс. Този път Eisen се представя както като музикант, така и като автор на текстовете на песните. Въпреки това, преди началото на записите, Ken Jay напуска групата поради “политически различия”. Josh Freese от A Perfect Circle се включва като барабанист за албума, а Nick Oshiro, някогашен член на Seether, по-късно заема за постоянно мястото на Jay. “Всички сме доволни от Nick.” – казва Static. “Сигурни сме, че той е точно на мястото си. Много обичаме да ходим на турнета, защото с него всички се чувстваме добре...Даже много добре. Старите песни си звучат по същия начин, дори по-хубаво. Винаги ще има някой, който да каже “Липсва ми Ken, липсва ми Kiochi”, но знаете ли какво? Животът продължава и аз чувствам, че нашите концерти още са едни от най-яките и другите не могат да го отрекат. Зад кулисите ние всички се разбираме, като едно семейство сме и всеки от нас е наистина добър музикант – обичаме това, което правим. Ние никога не сме се престрували, не сме се старали да бъдем нещо определено, просто излизаме на сцената, пилим и ритаме всички по задниците. Мисля че ще продължим да се развиваме, докато запазим нещата, които ни правят такива, каквито сме. Затова направихме „Shadow Zone”. Това е следващата крачка на нашата еволюция. Албумът излиза на пазара на 7 октомври 2003. За него групата казва, че е бил най-голямото им усилие до сега. Песните са много по-добре звучащи, макар и обърнати срещу човечеството. “Определено не мога да сравня албума с каквото и да е, което сме правили преди, защото беше съвсем различно преживяване” – коментира Wayne Static. “Написахме текстовете с Tripp и това беше първия път, когато някога съм имал помощник. Беше много интересно, защото той написа някои от песните, а аз трябваше да реша как да изпея вокалите. Опитвам се да гледам на музиката като на предизвикателство и мога да кажа, че този албум звучи много по-завършено”. Всъщност Eisen за пръв път е в студио със Static-X, но Wayne е отговорен за дълбочината на „Shadow Zone”. “Забавното е, че песните в албума, които звучат по-традиционно за Static-X, са тези, които написа Tripp. Искам да кажа, че когато постоянно се насилваш да правиш това, което другите очакват от теб, става един вид скучно. Но феновете реагираха много добре на албума, а и беше адски весело”. Резултатът е тава с раздиращи се вокали и колоритни инструментали. Във водещия сингъл “The Only” гласът на Static е по-свеж и по-чист, заблелязва се рев в индъстриъл стил и крясъци, понякога заместени от мелодични звуци, което прави музиката още по-удивителна - от звучна и бистра до болезнено откровена и зловеща. Много често куплетите започват със “So,”, където болката и страха заемат централно място в едни от-най-зловещите песни на групата. Това разнообразие и сила правят „Shadow Zone” така запомнящ се. “В предишните ми групи правих всичко - от акустични песни до спийд или дет метъл. Мисля, че албума е сбор от всички жанрове, в които съм свирел” – казва фронтменът. “Преди се стараехме да бъдем малко по-различни, опитвахме се да правим всичко възможно, за да бъдем по-особени. Тогава прекарвах повечето си време в прикриване на текстовете, като се стараех да не звучат прекалено лично. Сега това наистина вече не ме интересува. Сега Static-X е това, което сме ние всъщност, и аз просто искам да пиша хубави песни и да видя, че можем да изпълним това, което искаме.” Но Static не е единственият човек със съвест – политическите разбирания на Eisen кънтят в иначе веселата “Dead World”. “Аз съм писал някои от стиховете в песента,” казва китаристът и добавя, че понякога му се иска да вижда отвъд мъртвия свят. Текстовете, които написах са философски. Описват как правителството унищожава света и културата ни. Живвем в мъртъв свят и ще става все по-лошо, докато не се научим как да го спрем”. “Отначало да пиша с Tripp беше малко странно,” признава Static. “Но след време намерихме синхрон един с друг и разбрахме как да общуваме”.“Всички заедно работехме върху песните. В албума има тринайсет песни и всяка от тях има своя собствена история и начин, по който е написана. Има няколко песни, в които аз написах музиката, а Wayne написа текста, някои бяха творчество на цялата банда и даже имаше една, която беше записана от много години, а ние просто я преработихме. Написахме няколко песни заедно, импровизирайки, като първия сингъл “The Only” – това беше първата песен, която написахме като истинска група.” На 20 юли 2004 се издава „Beneath…Between…Beyond…” - колекция от неиздавани ексклузивни ремикси и ранни демо записи, включващ и саундтраковете на бандата. През Октомври 2004 Static-X започват записи за следващия си албум. По-късно същата година Wayne е гост вокал в песента „Use Less” на Skinny Puppy.
„Start A War” излиза на 14 юни 2005. За него Wayne споделя,че идеята му е била да съберат стария състав.Замислил се какво са харесали хората в „Wisconsin Death Trip”.” Опитах се да се сетя какво съм мислел, когато писах песните и правех записите и всъщност установих, че тогава въобще не ни е пукало за никого.” През февруари 2005 Tripp Eisen е арестуван заради отвличане, изнасилване и ограбване на дете, а скоро е и изгонен от Static-X. В началото на март 2005 Kiochi Fukuda се връща в групата.
DAVID SILVERIA
David Randall Silveria (роден 21 септември, 1972 в Сан Леандро, Калифорния) е барабанистът на Korn.
Израства в Бейкърсфийлд, започва да се увлича по барабаните на девет годишна възраст. На 13 разбира, че местната група L.A.P.D. (състояща се от Head, Munky и Fieldy) си търси барабанист. Явява се на прослушването и е избран, но все пак се нуждае от разрешението на майка си, за да свири с групата. Тя дори често го е оставя и взима от репетиции. Малко след като е приет в групата David започва работа в Pizza Hut. Когато Jonathan Davis се присъединява към бандата, състава променя името си на Korn. Всъщност Silveria не е взимал барабаните много на сериозно преди създаването на Korn. David е един от най- уважаваните ню метъл барабанисти на всички времена. Казва, че като музикант е най- повлиян от Tomy Lee и Stefan ‘Lemon Balls’ Gislason. След създаването на Elementree Records, лейбъла на Korn, именно David е отговорен за подписването с Orgy, дългогодишните приятели на групата.
Освен като барабанист David е доста известен и с кариерата си на модел, като най- голямата марка облекла, които е рекламирал са Calvin Klein.
Развежда се със съпругата си през 2002 и покрива татуираното и име с огромен трайбъл. От нея има две деца- David Jr. и Sofie Aurora.
David претърпява операция за премахване на ребро, което причинява нервни проблеми с лявото му рамо. Преди операцията контузва ръката си по време изпълнението на It’s Gonna Go Away във Фарго, Северна Дакота. В последствие изпуска целия Sick And Twisted 2000 фестивал и Summer Sanitarium Tours. Заместен е от Mike Bordin. David се завръща за Untouchables и последвалите албуми до днес.
Обяснението му за инцидента: “Удрям твърде силно, мамка му!”
След като получава контузията в Северна Дакота David е превързан и групата излиза обратно на сцената. Silveria взима микрофона и казва: “Опасявам се, че имаме лоши новини. Прецаках си китката докато удрях барабаните”. Във Deuce (второто dvd на групата) Head припомня, че когато David е съобщил на публиката какво е станало всички са почнали да ги освиркват, мислейки, че е някаква шега. Тогава Silveria се обръща и казва: “Можехме да изкараме някой друг на сцената да ви го съобщи, но предпочетохме ние сами да ви кажем” и освиркванията се обърнали на аплауси.
David има търкания със Slipknot през 2000 година, когато позира за реклама на серията Dirty Denim jeans на Calvin Klein. На Slipknot не им допада факта, че Silveria е и модел, защото не е “метълско” и покзват негодуванието си като изгарят рекламни постери на няколко модела на Calvin Klein (сред които е и Jay Gordon от Orgy) на няколко свои шоута. (Korn и Slipknot са сдобрени от тогава, защото момчетата обикаляха заедно през 2004 Англия, и членове на Slipknot са казвали, че харесват музиката на Korn и оценяват големия им принос към музиката. Към това можем да добавим и няколко колаборации на групата, последната от които беше тази година на Dowload Festival Англия, когато Corey Taylor замести Davis, който влезе в болница, за парчетo на Korn- Blind). Но не само Slipknot не харесват страничните изяви на Silveria. Другите от групата също не одобряват появата му на постерите, изгорени от Taylor и компания. Това по- късно е иронизирано във видеото към “Twisted Transistor”.
Освен Calvin Klein,David рекламира и 26 Red и Grind.
David е известен и с работата си с Infectios Grooves и Suicidal Tendencies като странични проекти.
Прави и актьорски дебют в телевизионното шоу Martial Law.
За по заинтересованите, а и по- разбиращите- списък с най- често използваното оборудване от David Silveria:
- Tama Starclassic 18”x20” Bass drum
- Tama Starclassic 8”x10” Tom Tom
- Tama Starclassic 9”x12” Tom Tom
- Tama Starclassic 12”x14” Floor Tom
- Tama Starclassic 14”x16” Floor Tom
- Tama Starclassic 6.5”x14” Maple Snare
- Tama Starclassic 16”x20” Gong Drum
- Tama Iron Cobra HP900FTW Flexi-Glide Double Pedal
- Tama Iron Cobra HP900F Flexi-Glide Single Pedal
- Tama HH95CH Cable Hi-hat
- Tama hardware
- 2x Paiste 8" bell;
- 2x Paiste 18" 2002 Rude crash
- Paiste 18" 2002 Rude China
- Paiste 15", 14" 2002 Rude Sound Edge hi-hats
- Paiste 10" 2002 Rude splash
- Paiste 22" 2002 Rude Power ride
- Paiste 20" 2002 Rude crash/ride
- Paiste 13" Sound Formula Mega Cup Chime
Естествено David използва лидерите в бранша- TAMA. Сета му е Starclassic Maple, довършен по поръчка, в Tama Rock Chrome.
BRIAN "HEAD" WELCH
Brian Philip Welch (роден на 19 юни, 1970 в Torrance, Калифорния), по- известен с прякора си “Head”, е бившият главен китарист и създател на Korn, мулти платинена, печелила Grammy, рок група с огромно влияние върху издигането на new metal течението. Welch свири на ритъм водеща китара и беше бек вокали в групата.
Началото.
Welch е израстнал в хриситиянско семейство в индустриалната част на Бейкърсфийлд, Калифорния. Той казва, че в началните години в училище е понасял доста подигравки от останалите деца. Единствената му е била музиката и е започва да свири на много млада възраст. Докато е в гимназията Welch среща James ‘Munky’ Shaffer, който също свири на китара и двамата започват да се събират често, за да свирят.
Музикална кариера.
Преди Korn.
Welch първо се присъединява към група наречена Rag Tyme, където среща Reginald ‘Fieldy’ Arvizu- бъдещият басист на Korn. След разпадането на групата, Arvizu и вокалът Rick Morrill създават L.A.P.D. (“Love and Peace, Dude” и по- късно “Laughing As People Die”) с бъдещия китарист на Korn- Davis Silveria и приятеля на Welch от гимназията- James Shaffer. Welch обикаля с L.A.P.D. като техен втори китарист. Групата подписва с Triple-X-Records и пуска албум с 12 песни- Who’s Laughing Now през 1992. След това групата сменя името си на Creep и Welch е включен като пълноправен член. Когато вокалистът Morrill напуска групата, Welch и Shaffer откриват Jonathan Davis, тогава вокал на Sexart.
С Korn.
Дебютният албум ,“Korn”, излиза през 1994 и е първият от многото успешни албуми, включващи “Life Is Peachy” 1996, “Follow the Leader” 1998, “Issues” 1999, “Untouchables” 2002 и “Take A Look In The Mirror” 2003.
На 22 февруари 2005 Korn съобщават на феновете си, че след 13 години Welch е напуснал групата, защото е “…избрал Бог Иисус Христос като свой спасител, и ще посвети музикалните си усилия на Него.” Welch казва, че окончателно е решил да напусне групата след като чул малката си дъщеря да пее “All day I dream about sex” от A.D.I.D.A.S.
Оборудване.
Основните, ако не и единствени, китари на Welch са седем струнни Ibanez. Повечето са направени по- поръчка, изработени в магазина на Ibanez в Лос Анджелис. През по- късните години на Korn той и Shaffer създават собствена серия китари Ibanez наречена Ibanez K7.
Като соло изпълнител.
На 6 юни 2006 е съобщено, че Welch работи по солов албум наречен “It’s Time To See Religion Die”, под псевдонима си “Head”. Той вече направи официалния си дебют с песните “Kry” и “A Cheap Name”, последната от които е противоречива песен за рапера 50 Cent. Твърди се, че Welch ще пуска и биографичн филм- “Washed In Blood”, който ще разказва за личната му борба с алкохола и наркотиците и последвалото му избиране на вярата в Бог. Филмът ще покаже живота му като музикант, ще включва интервюта с настоящи приятели, бивши членове на групата му и кадри от пътуванията му до Индия.
Личен Живот.
На 6 юли 1998 докато групата е във Великобритания на тамошния вариант на Ozzfest, на Brian и жена му Rebekkah се ражда първата им дъщеря- Jennea Marie Welch. Групата напуска турнето, за да може Welch да бъде до жена си и новородена си дъщеря. По- късно се развеждат и Brian получава попечителство над Jennea.
А относно това как е получил прякора си, Welch казва: “Имам голяма глава...вземи ми каквато и да е шапка и няма да ми стане.”
Публичен образ и Християнство.
На 10 март Welch е потопен в свещената река Йордан с група от други вярващи. Той обявява, че се е отървал от наркотиците с помощта на Бог, като се е затворил в хотелската си стая и е лежал на леглото в продължение на безброй часове. Наскоро Welch построи дом за над 200 индийски деца, който нарича “The Crib” (“Къшурката”).
След напускането си, върху Brian е оказано голямо напрежение както от страна на останалите членове на групата, така и от феновете. Brian дори предизвиква малък скандал с твърдението си, че той е спасителят на феновете на Korn и, че ще използва силите си, за да ги пречисти. В интервю за Jesus Today Welch казва, че ще си прави татуировки на Ада и Дявола на стъпалата си, за д му напомнят, че те са там долу. Brian ще има и собствено телевизионно предаване по God Channel, наречено “Life Is Good With God”
През юли 2005 Welch се появи по CNN в “People In The News”, където призна, че е бил пристрастен към алкохол, мета-амфетамини, ксанакс и приспивателни преди да преоткрие християнството. Brian има и татъурани думите на Матея от 11:28 и 5:8, както и татуировка на Иисус на дланта си, която му пречи да мастурбира.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
